1След това ГОСПОД каза на Исус: Не бой се, нито се ужасявай! Вземи със себе си всичките военни мъже, стани и се изкачи в Гай. Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му; (Вт 1:21; Вт 7:18; Вт 31:8; И Н 1:9; И Н 6:2)2и да сториш на Гай и царя му, както стори на Йерихон и царя му; само че ще вземете за себе си плячката и добитъка. Постави против града засада от задната му страна. (Вт 20:14; И Н 6:21)3Тогава Исус тръгна с всичките военни мъже, за да отиде в Гай. Той избра тридесет хиляди мъже, силни и храбри, изпрати ги през нощта4и им заповяда: Внимавайте, поставете засада против града от задната му страна. Не се отдалечавайте много от града и бъдете готови, (Съд 20:29)5а аз и всички хора, които с мене, ще се приближим до града. И когато гайците излязат против нас, както преди, тогава ние ще побегнем от тях. (Съд 20:32)6Те ще тръгнат след нас, докато ги отдалечим от града; защото ще си кажат: Те бягат от нас, както преди; и ние ще побегнем от тях.7Тогава вие ще вдигнете засадата и ще превземете града; защото ГОСПОД, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.8След като превземете града, запалете го, направете, както ГОСПОД ви заповяда; ето, заповядах ви. (2 Цар 13:28)9И така, Исус ги изпрати; и те се скриха в засада. Установиха се между Ветил и Гай на запад от Гай; а Исус остана през онази нощ с народа.10Исус, като стана рано на сутринта и прегледа народа, застана с Израилевите старейшини отпред и тръгнаха към Гай.11И всичките военни мъже, които бяха с него, се приближиха до града и разположиха стан на север от Гай. Между тях и Гай имаше долина. (И Н 8:5)12Исус взе около пет хиляди мъже и постави засада между Ветил и Гай на запад от града.13След като строиха народа – цялото войнство, което беше на север от града, както и засадата на запад от града, – Исус отиде през онази нощ в долината.14А гайският цар, като видя това, побърза, той и неговите хора, мъжете на града, и станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израил. Царят обаче не знаеше, че има засада против него зад града. (Съд 20:34; Екл 9:12)15А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и побегнаха по пътя за пустинята. (Съд 20:35)16И всичките гайци бяха свикани, за да ги гонят. Като гонеха Исус, гайците се отдалечиха от града.17Така в Гай и Ветил не остана никой. Всички излязоха след Израил; те оставиха града отворен и преследваха Израил.18Тогава ГОСПОД каза на Исус: Простри към Гай копието, което държиш, защото ще предам града в ръката ти. И така, Исус простря към града копието, което държеше в ръката си.19И щом протегна ръката си, засадата се вдигна бързо от мястото си, нахлуха внезапно в града, превзеха го и побързаха да го запалят.20А когато гайските мъже погледнаха назад, видяха, че от града се издига дим към небето; и нямаха къде да бягат – нито напред, нито назад, понеже народът, който бягаше към пустинята, се обърна назад против преследвачите си.21А Исус и целият Израил, като видяха, че хората от засадата бяха превзели града и че оттам се издига дим, се обърнаха назад и поразиха гайските мъже.22Другите също излязоха от града против гайците; и така, те се намериха между израилтяните, които бяха от двете им страни; и израилтяните поразиха гайците така, че не оставиха никого жив или да избяга. (Вт 7:2)23А царя на Гай хванаха жив и го доведоха при Исус.24Израил изби всичките жители на Гай в полето и пустинята, докъдето ги гонеха, и те всички паднаха от меча, докато бяха унищожени. Тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха града с острието на меча.25И всичките загинали в онзи ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайци.26Защото Исус не прибра ръката си, с която беше прострял копието, докато не унищожи като обречени всичките жители на Гай.27Израил остави за себе си добитъка и плячката на Гай, както ГОСПОД заповяда на Исус. (Чис 31:22; Чис 31:26; И Н 8:2)28И така, Исус изгори Гай и го направи завинаги куп развалини, както е до днес. (Вт 13:16)29А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта. След като слънцето залезе, Исус заповяда да снемат трупа му от дървото и да го хвърлят във входа на градската порта, и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която е там и до днес. (Вт 21:23; И Н 7:26; И Н 10:26; И Н 10:27; Пс 107:40; Пс 110:5)30Тогава Исус издигна жертвеник на ГОСПОДА, Израилевия Бог, на хълма Гевал, (Вт 27:4; Вт 27:5)31както ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей беше заповядал на израилтяните според написаното в книгата на Моисеевия закон – жертвеник от цели камъни, по които желязно сечиво не се беше допирало; и принесоха на него всеизгаряния на ГОСПОДА и пожертваха мирни приноси. (Изх 20:24; Изх 20:25; Вт 27:5; Вт 27:6)32Там, на камъните, пред израилтяните, Исус написа един препис на Моисеевия закон. (Вт 27:2; Вт 27:8)33И целият Израил със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и местни застанаха от двете страни на ковчега срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, половината от страната на хълма Гаризин и половината от страната на хълма Гевал, както ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей беше заповядал най-напред, за да благословят Израилевия народ. (Вт 11:29; Вт 27:12; Вт 31:9; Вт 31:12; Вт 31:25)34След това Исус прочете всичките думи на закона, благословенията и проклятията според това, което беше написано в Книгата на закона. (Вт 28:2; Вт 28:15; Вт 28:45; Вт 29:20; Вт 29:21; Вт 31:11; Неем 8:3)35От всичко, което заповяда Моисей, нямаше дума, която Исус да не прочете пред всичките събрани израилтяни с жените, децата и чужденците, които се намираха между тях. (И Н 8:33)