7Затова, както казва Святият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му, (2 Цар 23:2; Пс 95:7; Д А 1:16; Евр 3:15)8не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, (Изх 17:2; Пс 78:19)9където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.10Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка.“ (Чис 14:23; Евр 4:11)12Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;13но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. (1 Сол 5:11)14Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; (Рим 8:17; Еф 5:30; Евр 3:6; 2 Пет 1:4)15докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“ (Евр 4:7)16Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей? (Чис 14:2; Чис 14:4; Чис 14:11; Чис 14:22; Чис 14:24; Чис 14:30; Вт 1:34; Вт 1:36; Вт 1:38)17А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? (Чис 14:22; Чис 14:29; Чис 26:65; Пс 106:26; 1 Кор 10:5; Юда 1:5)18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? (Чис 14:30; Вт 1:34; Вт 1:35)19И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат. (Евр 4:6)
Евреи 3
Верен
1Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,2който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.3Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.4Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.5И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;6а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай[1].7Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,8не закоравявайте сърцата си както в преогорчението[2], както в деня на изкушението в пустинята,9където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.10Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“12Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.13Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.14Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай[3];15докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчениетост. 7-8;.“16Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?17А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?19И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.