1След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. (1 Кор 10:13; Евр 11:17; Як 1:12; 1 Пет 1:7)2И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. (2 Лет 3:1; Евр 11:17)3И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.4На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.5Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.6И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. (Йн 19:17)7Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?8Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. (Евр 11:17; Як 2:21)10И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.11Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.12Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. (Бит 26:5; 1 Цар 15:22; Мих 6:7; Мих 6:8; Як 2:22)13Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.14И Авраам нарече това място Йехова-ире[1]; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли.15Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза:16В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, (Пс 105:9; Лк 1:73; Евр 6:13; Евр 6:14)17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; (Бит 13:16; Бит 15:5; Бит 24:60; Ер 33:22; Мих 1:9)18в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 22:3; Бит 22:10; Бит 26:4; Бит 26:5; Д А 3:25; Гал 3:8; Гал 3:9; Гал 3:16; Гал 3:18)19И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. (Бит 21:31)20А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор: (Бит 11:29)21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, (Йов 1:1; Йов 32:2)22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.23А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат. (Бит 24:15)24Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.
Битие 22
Верен
1След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.2И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!3И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.4На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото.5Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.6И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.7Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?8И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.10И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.11Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.12И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син.13Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си.14И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвидиЙахве-ире. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.15Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:16В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.18В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.19И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.20А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.23А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.24И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.