Битие 21

Библия, ревизирано издание

1 А ГОСПОД посети Сара, според както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше казал. (Бит 17:19; Бит 18:10; Бит 18:14; 1 Цар 2:21; Гал 4:23; Гал 4:28)2 Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок. (Бит 17:21; Д А 7:8; Гал 4:22; Евр 11:11)3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак[1]. (Бит 17:19)4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал. (Бит 17:10; Бит 17:12; Д А 7:8)5 А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак. (Бит 17:1; Бит 17:17)6 И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене. (Пс 126:2; Ис 54:1; Лк 1:58; Гал 4:27)7 Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? – Защото му родих син в старините му. (Бит 18:11; Бит 18:12)8 А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива; (Бит 16:1; Бит 16:15; Гал 4:29)10 затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина и; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак. (Бит 25:6; Бит 36:6; Бит 36:7; Гал 4:30)11 Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил. (Бит 17:18)12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите и, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство. (Рим 9:7; Рим 9:8; Евр 11:18)13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син. (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 21:18)14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и; даде и още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее. (Йн 8:35)15 Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст16 и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17 А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и и каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. (Изх 3:7)18 Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ. (Бит 21:13)19 Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. (Чис 22:31; 4 Цар 6:17; 4 Цар 6:18; 4 Цар 6:20; Лк 24:16; Лк 24:31)20 Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец. (Бит 16:12; Бит 28:15; Бит 39:2; Бит 39:3; Бит 39:21)21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. (Бит 24:4)22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говори на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш. (Бит 20:2; Бит 26:26; Бит 26:28)23 И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал. (И Н 2:12; 1 Цар 24:21)24 И Авраам каза: Заклевам се.25 След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила. (Бит 26:15; Бит 26:18; Бит 26:20)26 Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си. (Бит 26:31)28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29 Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил? (Бит 33:8)30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. (Бит 31:48; Бит 31:52)31 Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата. (Бит 26:33)32 Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.33 Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог. (Бит 4:26; Вт 33:27; Ис 40:28; Рим 16:26; 1 Тим 1:17)34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

Битие 21

Верен

1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.24 И Авраам каза: Заклевам се.25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.31 Затова той нарече онова място Вирсавее[1], защото там двамата се заклеха.32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог[2].34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.