1Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови, (Изх 6:21; Чис 26:9; Чис 27:3; Юда 1:11; Сир 45:22)2въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити. (Изх 18:22; Чис 12:1)3И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен? (Чис 14:2; Чис 20:2)4Като чу това, Моисей падна ничком (Чис 14:5)5и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;6ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците7и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!8И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!9Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях? (Чис 3:6)10Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.11И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него? (Изх 16:7)12И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!13малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?14Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем! (Изх 3:8; Изх 13:5; Изх 33:3)15Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло. (Бит 4:4)16И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;17па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.18И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.19И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество. (Изх 16:10; Лев 9:23)20И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:21отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.22А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш? (Чис 27:16; 2 Цар 24:17; Пс 30:6; Пс 145:4; Лк 8:55; Евр 12:9)23И рече Господ на Моисея, думайки:24кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона. (Чис 12:15)25И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.26И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.27И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.28Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):29ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;30но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа. (Чис 27:3; Вт 11:6; Пс 105:17)31Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях; (Чис 26:10)32и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот,33и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото.34И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята.35И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво. (Лев 10:2)36И рече Господ на Моисея, думайки:37кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха38к адилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.39Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,40за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.41На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен. (Чис 14:2; Чис 20:3)42И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви. (Изх 16:10; Чис 12:5)43И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.44И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:45отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.46И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор. (Прем 18:21)47И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:48застана между мъртвите и живите, и морът престана.49И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.50Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.