1И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя. (Чис 33:11; Д А 7:36; Д А 13:18; Прем 11:2)2И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята, (Изх 15:24; Пс 105:13; 1 Кор 10:10)3и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.4И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не; (Пс 77:21; Пс 104:35; Прем 16:20)5а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.6Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,7и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас? (Чис 16:11; 1 Кор 10:10)8И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа. (Чис 11:18)9И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.10И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак. (Сир 45:3)11И Господ каза на Моисея, думайки:12Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш. (Изх 12:6; Чис 11:7)13Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана. (Чис 11:31; Пс 77:21; Пс 104:35; Прем 16:2)14Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. (Чис 11:7)15Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна; (Пс 77:21; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:20)16ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.17Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.18И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде. (2 Кор 8:15)19И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.20Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.21И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.22А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.23И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре. (Бит 2:2)24И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.25И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;26шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има. (Чис 11:6)27Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.28И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?29Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си. (Бит 2:2)30И в седмия ден народът си почиваше.31Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка. (Чис 11:7; Прем 16:20)32И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви. (Евр 9:4)34И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.35Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя. (И Н 5:12; Неем 9:15)36А гоморът е десета част от ефа.