1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса (Мк 6:14; Лк 9:7)2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, (Мк 6:17; Лк 3:19)4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;7затова той с клетва и обеща да даде, каквото и да поиска.8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат.10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. (Мк 6:32; Лк 9:10)14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. (Мк 6:38; Лк 9:13; Йн 6:9)18Той рече: донесете Ми ги тука.19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. (Мк 6:46; Йн 6:15)24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. (Мк 6:53)35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.