1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: (Мк 7:1)2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?4Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“. (Изх 20:12; Изх 21:17; Лев 20:9; Вт 5:16; Пр 20:20; Мк 7:10; Еф 6:2; Сир 3:7)5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, –6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:8„тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; (Ис 29:13; Мк 7:6)9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: (Мк 7:14)11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; (Йн 15:2)14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Ис 42:19; Ер 5:31; Лк 6:39)15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; (Як 3:6)19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: (Бит 6:5; Бит 8:21; Мк 7:21)20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. (Мк 7:24)22И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.23Но Той не и отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.24А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. (Ис 53:6; Ер 50:6; Ез 34:5; Мт 10:6)25Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!26А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.27Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.28Тогава Иисус и отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря и оздравя.29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, (Ис 35:5)31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.32А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. (Мк 8:1)33И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?34Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.35Тогава заповяда народу да насяда на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.37И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.39И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.