1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; (Мк 4:2; Лк 8:4)4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.9Който има уши да слуша, нека слуша!10И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?11А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;12защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)13затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;14и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; (Ис 6:9; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:8)15защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.16Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; (Лк 10:23)17защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. (1 Пет 1:10)18Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: (Мк 4:15; Лк 8:11)19при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.20А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,21ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.22А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.23Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.24Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;25и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;26а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.27И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?28А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?29Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;30оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.31Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, (Мк 4:30; Лк 13:18)32което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.33Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. (Лк 13:20)34Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, (Мк 4:33)35за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“. (Пс 48:4; Пс 77:2)36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.37А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;38нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;39врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. (Йоил 3:13; Отк 14:15)40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:41ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;43тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша! (Прем 10:7)44Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.45Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,46и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.47Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,48която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.49Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,50и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.51И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!52А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.53И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? (Мк 6:1; Лк 4:16)55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? (Йн 6:42)56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. (Мк 6:4; Лк 4:24; Йн 4:44)58И не извърши там много чудеса поради неверието им.