1И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. (Мт 13:1; Лк 8:4)2И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:3слушайте: ето, излезе сеяч да сее;4и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;6а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.8И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.9И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!10А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.11И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; (Мт 11:25; Мт 16:17; 1 Кор 2:10)12за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете. (Ис 6:9; Мт 13:14; Лк 8:10; Йн 12:40)13И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?14Сеячът сее словото. (Мт 13:18; Лк 8:11)15Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.16Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, (Ис 42:20; Ез 33:31; Йн 5:35)17ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.18Посеяното в тръни означава слушащите словото,19но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. (Лк 12:15; 1 Тим 6:9)20А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.21И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? (Мт 5:15; Лк 8:16)22Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. (Мт 10:26; Лк 8:17; Лк 12:2)23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!24И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. (Мт 7:2; Лк 6:38)25Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Лк 8:18; Лк 19:26)26И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,27и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.28Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;29а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.30И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? (Мт 13:31; Лк 13:18)31То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;32а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.33И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. (Мт 13:34)34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.35Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. (Мт 8:23; Лк 8:22)36И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.37И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.38А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?39И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. (Йов 26:12; Пс 88:10)40И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!41И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?