1След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,2и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, (Мк 15:40; Мк 16:9)3и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.4А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: (Мт 13:2; Мк 4:1)5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Йн 12:40)11Тая притча значи: семето е словото Божие;12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; (Мт 13:19; Мк 4:15)13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; (Ез 33:31)14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; (Мт 13:22; Мк 4:18; Мк 10:23; Лк 18:23; 1 Тим 6:9)15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. (Мт 5:15; Мк 4:21; Лк 11:33)17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. (Йов 12:22; Мт 10:26; Лк 12:2)18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25)19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. (Мт 12:46; Мк 3:31)20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.22Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. (Мт 8:23; Мк 4:35)23Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.24Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.25Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват? (Йов 26:12; Пс 88:10)26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. (Мт 8:28; Мк 5:1)27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.40А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, (Мт 9:18; Мк 5:22)42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана.45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? (Мк 5:30)46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.48А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. (Мк 5:35)50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!55И възвърна се духът и; тя веднага стана; и Той заповяда да и дадат да яде.56И се почудиха родителите и. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.