1И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. (Мт 8:28; Лк 8:26)2И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;3той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;4защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;5и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;6а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;7и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!8Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.9И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.10И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.11А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.12И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.13Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.14А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.15Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.16Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.17И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.18И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.19Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.20И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.21Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.22И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му23и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.25Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, (Мт 9:20)26и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше и станало още по-зле,27като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;28защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.29И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.30А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? (Лк 8:45)31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?32Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.33Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.35Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? (Лк 8:49)36Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.37И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.38Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.39И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.40А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.41И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!42Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.43И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да и дадат да яде.