1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, (Мт 27:2; Мк 15:1; Йн 18:28)2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. (Мт 22:21)3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. (Мт 27:11; Мк 15:2; Йн 18:33; 1 Тим 6:13; Отк 1:5)4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, (Лк 9:9)9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. (Ис 53:3)12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; (Мт 27:23; Мк 15:14; Йн 18:38; Йн 19:4)15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.17А той трябваше за празника да им пуска един затворник.18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. (Мт 27:20; Мк 15:11; Йн 18:40; Д А 3:14)19А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.21Но те крещяха: разпни Го, разпни!22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.24И Пилат реши да бъде, според както искат те,25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! (Ис 2:19; Ос 10:8; Отк 6:16; Отк 9:6)31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17)34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. (Пс 21:14; Мт 5:44; Мт 27:35; Мк 15:24; Йн 19:23)35А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.36Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,37и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.38И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.39Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.40А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?41А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.42И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Мт 16:28)43И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; (Ам 8:9)45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, (Мт 27:57; Мк 15:43; Йн 19:38)51– той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта. (Изх 20:10)