1А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; (Пс 2:2)2и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. (Мк 15:1; Лк 23:1)3Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,4като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.5И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. (Д А 1:18)6Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.7И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;8затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; (Д А 1:19)9тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, (Ер 32:9; Зах 11:12)10и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“11А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. (Мк 15:2; Лк 23:3; Йн 18:37; 1 Тим 6:13)12И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. (Мт 26:63)13Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?14И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.15А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;16тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.17И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? (Мт 21:11)18защото знаеше, че Го бяха предали от завист.19Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.20Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. (Мк 15:11; Лк 23:18; Йн 18:40; Д А 3:14)21Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.22Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!23Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!24Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.25И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.26Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие. (Мк 15:15; Йн 19:1)27След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници28и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;29и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!30И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.31И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.32А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.33И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, (Мк 15:22; Лк 23:33; Йн 19:17; Евр 13:12)34дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. (Пс 68:22)35А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; (Пс 21:14)36и седяха, та Го пазеха там;37и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.38Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. (Ис 53:12)39А минувачите Го хулеха, като клатеха глава (Пс 21:8; Пс 108:14)40и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! (Мт 26:61; Мк 14:58)41Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:42други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;43надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. (Пс 21:9; Пс 21:14; Прем 2:18)44Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.45А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; (Ам 8:9)46а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мк 15:34)47Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.48И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; (Пс 68:22; Йн 19:29)49другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.50А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.51И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; (Изх 26:31; 2 Лет 3:14; Евр 10:20)52и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;53и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.54А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!55Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;56между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.57А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; (Мк 15:42; Лк 23:50; Йн 19:38)58той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;59а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница60и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.61А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.62На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата63и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;64затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.65Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.66Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.