1Завет направих с очите си да не помислям за девица. (Бит 34:1; Мт 5:28; Сир 9:5)2Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?3Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?4Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки? (Йов 23:10; Йов 34:21; Пс 138:3)5Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –6нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.7Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми, (Пс 7:4)8нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени. (Лев 26:16; Вт 28:30; Вт 28:38)9Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, – (Йов 24:15)10нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея, (Вт 28:30)11защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд; (Бит 38:24; Лев 20:10)12това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот. (Ис 47:14)13Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене, (Еф 6:9; Кол 4:1)14какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?15Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?16Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица? (Як 2:15; 1 Йн 3:17)17Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак? (Лк 14:13)18Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица. (Йов 29:16; Сир 4:10)19Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, – (Ис 58:7)20чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми? (Вт 24:13)21Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите, (Ис 58:4)22нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя, (Зах 11:17)23защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял. (Бит 50:19)24Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда? (Пс 61:9; Мк 10:24)25Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?26Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви, (Вт 4:19; Ез 8:16)27прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си? (3 Цар 19:18)28Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго. (Тит 1:16)29Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина? (Пр 24:17)30Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.31Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?32Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника. (Бит 19:2; Рим 12:13; Евр 13:2)33Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци, (Бит 3:8; Ос 6:7)34щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.35О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;36щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;37щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.38Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,39ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците, (Як 5:11)40нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.