1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?6И не можаха да Му отговорят на това.7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, (Пр 25:6)9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Мт 23:12; Лк 18:14)12А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. (Пр 3:27; Тов 4:7)13Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,14и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.15Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; (Пр 9:1; Мт 22:2; Отк 19:9)17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. (Мт 5:3; 1 Кор 1:27)22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани. (Мт 22:8)25С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:26ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; (Мт 10:37)27и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Мт 10:38; Мт 16:24; Мк 8:34; Лк 9:23; 2 Тим 3:12)28Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и,29та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,30и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?31Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?32Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.33Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.34Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? (Мт 5:13; Мк 9:50)35Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!