1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, (Евр 1:3; Евр 3:1; Евр 4:14; Евр 7:26)2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек. (Евр 10:21)3Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе. (Еф 5:2)4Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона5и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“. (Изх 25:40; Д А 7:44; Кол 2:17; Евр 10:1)6А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания. (Евр 7:16; Евр 9:13)7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.8Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – (Ер 31:31; Ер 32:37; Рим 11:27; Евр 10:16)9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, – защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. (Ер 24:7; Ер 32:38; Ез 11:20; Зах 8:8; 2 Кор 6:16)11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, (Ис 54:13; 1 Йн 2:27)12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. (Ер 31:31; Евр 10:17)13Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.