1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;2защото скинията биде стъкмена така: в първата и част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“. (Изх 40:1)3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, (Изх 16:33; Чис 17:10; Вт 10:1; 3 Цар 8:9; 2 Лет 5:10)5а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. (Изх 25:18)6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. (Изх 30:10; Лев 16:2)8Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,9която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта, (Евр 7:19; Евр 10:1)10а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението. (Лев 11:2; Чис 19:7; Рим 14:17)11Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, (Евр 10:1)12нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. (Евр 10:12)13Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, (Лев 16:14; Чис 19:4)14колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог! (Лк 1:74; Йн 17:19; Тит 2:14; 1 Йн 1:7; Отк 1:5)15И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. (Рим 5:6; 1 Пет 3:18)16Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;17понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив. (Гал 3:15)18Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.19Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ, (Изх 12:22; Лев 16:14)20думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“. (Изх 24:8)21Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.22И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.23И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно – с по-добри от тия жертви.24Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,25и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,26(инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.27И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд,28тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение. (Рим 5:6; 1 Пет 3:18)