Евреи 7

Библия, синодално издание

1 Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови, (Бит 14:18)2 комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.4 Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.5 Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла. (Чис 18:21; Вт 18:1; И Н 14:4)6 Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията. (Бит 12:2; Бит 14:20)7 Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.8 Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:10 защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.11 И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? (Гал 2:21; Евр 8:7)12 Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.13 А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;14 защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. (Бит 49:8; Мт 2:6; Отк 5:5)15 И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,16 Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.17 Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“. (Пс 109:4; Евр 5:6)18 А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, (Ис 1:11; Рим 8:3; Гал 4:9)19 защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. (Йн 1:17; Д А 13:39; Рим 5:2)20 И доколкото това ставаше не без клетва21 (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“), (Пс 109:4)22 дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. (Евр 8:6)23 Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;24 а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.25 Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях. (Рим 8:34; 1 Тим 2:5; 1 Йн 1:2)26 Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, (Изх 28:38; Лк 1:35; 1 Пет 2:22)27 Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. (Лев 16:11)28 Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен. (Евр 7:20)