1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.3И това ще направим, ако Бог позволи.4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа (Мт 12:45)5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,6са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. (Евр 10:29; 2 Пет 2:20; 1 Йн 5:16)7Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне. (Ер 26:6; Ер 44:22; Мк 11:21)9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. (Мт 10:42; Мт 25:40)11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, (Бит 22:16; Пс 104:9; Лк 1:73)14думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“. (Бит 22:17)15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. (Рим 4:17)16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. (Изх 22:11)17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, (Пс 32:11; Пр 19:21)18та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, (Лев 16:15)20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков. (Йн 14:2; Евр 4:14)