1Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,2и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;3и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.4И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. (Чис 16:5; Чис 16:40)5Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“; (Пс 2:7; Йн 8:54; Евр 1:5)6както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“. (Пс 109:4; Евр 7:17)7Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си, (Мт 26:39; Мк 14:35; Лк 22:44; Йн 12:27)8макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя, (Фил 2:7; Евр 1:5)9и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,10като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. (Мт 13:15; Йн 16:12)12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. (Йн 3:10; 1 Кор 3:1; 1 Пет 2:2)13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; (1 Кор 13:11; 1 Кор 14:20)14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло. (Еф 4:11; Фил 3:15)