1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. (Пс 21:7; Ис 50:6; Ис 53:3; Мт 16:21; Мк 8:31; Лк 9:22)4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; (Д А 16:20)7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. (Ис 8:20; Ис 34:16; Йн 5:39; 1 Тим 4:16; 1 Пет 1:10)12И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.16Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли. (2 Пет 2:8)17И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.18А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.19И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?20Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.21А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.22Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.24Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, (Бит 1:1; Пс 32:6; Д А 7:48)25нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко. (Йов 12:10; Пс 20:5; Пс 26:1; Пс 35:7; Пс 49:9; Ис 42:5)26Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,27за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:28защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.29И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица. (Ис 40:18)30Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят; (Рим 13:12; Еф 1:9; Еф 3:5; Кол 1:26)31защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите. (Д А 2:24; Д А 3:15; Д А 4:10; Д А 13:30; Рим 6:4; Рим 14:9)32Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.33И тъй, Павел излезе из средата им.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.