1Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето. (Мт 12:38; Мк 8:11; 1 Кор 1:22)2А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено; (Лк 12:54)3а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?4Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина. (Йона 2:1; Мт 12:39)5Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. (Мк 8:14)6Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски. (Мк 8:15; Лк 12:1)7А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.8Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?9Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?10Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?11Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?12Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.13А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят Мене, Сина Човечески? (Мк 8:27; Лк 9:18)14Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.15Той им рече: а вие за кого Ме мислите?16Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. (Мт 14:33; Мк 8:29; Лк 9:20; Йн 6:69)17Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; (Мт 11:25; Мт 11:27)18и Аз ти казвам: ти си Петър[1], и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят; (Лк 22:31; 1 Кор 3:11; 1 Пет 2:4)19и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. (Мт 18:18; Йн 20:23)20Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос. (Мк 8:30)21Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.22И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.23А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. (Рим 8:7)24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; (Мт 10:38; Мк 8:34; Лк 14:27)25защото, който иска да спаси душата[2] си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;26защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?27Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. (Пс 61:9; Зах 14:5; Мт 25:31; Рим 2:6; Отк 19:14)28Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си. (Мк 9:1; Лк 9:27)