1Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин; (Рим 16:21; Фил 2:19; 1 Сол 1:1)2тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.3Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин. (1 Кор 9:20)4И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим. (Д А 15:28)5И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.6Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.7А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.8И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.9През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!10След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.11И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,12а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.13А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.14И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ и отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.15А когато се покръсти тя и домашните и, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. (Мт 10:1; Мк 1:34; Мк 16:17)19Тогава господарите и, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; (2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2)23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. (Д А 4:31)27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. (Мк 16:16)32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.35А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.36Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.37Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами. (Д А 22:25)38Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.39И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.40А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.