1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. (Д А 11:27)2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. (Д А 9:15; Рим 1:1; Гал 1:15; 1 Тим 2:7)3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. (Д А 6:6)4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. (Д А 12:25)6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. (Д А 8:9; 2 Тим 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. (Д А 15:38)14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, (Изх 1:1; Изх 13:16)18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; (Изх 16:35)19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; (И Н 3:10)20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. (Съд 2:16)21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16)22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. (1 Цар 13:14; Пс 88:19)23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, (2 Цар 7:12; Пс 131:3; Ис 11:1)24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. (Мт 3:1)25А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. (Йн 1:20; Йн 3:28)26Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. (Мт 10:6)27Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; (Лк 24:27; 1 Кор 2:8)28и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. (Мт 27:30; Лк 23:23; Д А 3:14)29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите; (Мт 28:6; Мк 16:6)31през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Йн 20:19)32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, (Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2)33както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. (Пс 2:7; Евр 1:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. (Ис 55:3)35Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. (Пс 15:5; Д А 2:31)36Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, (3 Цар 2:10; Д А 2:29)37но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. (Д А 2:31)38И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; (Ис 53:12; Ер 31:34; Лк 24:47)39и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. (Рим 3:20)40Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:41„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. (Ав 1:5)42На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.43А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. (Д А 11:23)44На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.45Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.46Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Вт 32:21; Д А 3:26; Д А 4:29; Д А 18:6)47Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)48Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.49И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.50Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. (2 Тим 3:11)51Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5)52А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.