1В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.2А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса. (Мк 16:20)4А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.5Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,6те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, (Мт 10:23)7и там благовестяха.8В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.9Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,10каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи. (Ис 35:6)11А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.12И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.13А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.14Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:15мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях, (Бит 1:1; Пс 145:6; Ам 2:4; Д А 10:26; Отк 14:7; Сир 18:1)16Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,17макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост. (Пс 64:10; Мт 5:45; Рим 1:19)18И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,19дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв. (2 Кор 11:25)20А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.21След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. (Пс 33:20; Мт 7:14; Лк 13:24; 2 Тим 3:12; Отк 14:12)23А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;26а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. (Д А 13:2)27Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.28И там стояха немалко време с учениците.