1Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. (Д А 10:44)2И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,3думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.4А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:5аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.6Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.7И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!8Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.9А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.10Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.11И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.12А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек. (Д А 10:20; Д А 15:7)13Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;14той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.15И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало. (Д А 2:2)16Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“. (Мт 3:11; Мк 1:8; Д А 1:5; Д А 19:4)17Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?18Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. (Д А 8:1)20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. (Д А 5:14)22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, (Д А 14:22)24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.25Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. (Д А 9:30)26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.27През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим. (Д А 13:1; Д А 15:32)28И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. (Д А 21:10)29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; (Д А 24:17)30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла. (Рим 15:25; 2 Кор 8:4; 2 Кор 9:8)