1 Макавеи 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство. 2 Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст. 3 Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража. 4 Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му, (1 Мак 10:84) 5 също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча. 6 Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там. 7 Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим. 8 Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра. 9 И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: „дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща. 10 Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие“. 11 Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство. 12 И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, – и появи се враждата им. 13 И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони – на Азия и на Египет. 14 В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него. 15 Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг. 16 И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна. 17 Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея. 18 А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите. 19 И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година. 20 В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини. 21 Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта. 22 Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят. 23 Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност. 24 Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му. 25 И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха, 26 царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели, 27 като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели. 28 Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта. 29 Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание: 30 „Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ – поздрав. 31 Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете. 32 Цар Димитрий до баща си Ластена – поздрав. 33 На иудейския народ – наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение. 34 Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата; 35 и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи – отсега всичко напълно им отстъпяме. (1 Мак 10:29) 36 И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги. 37 И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място“. 38 Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха. 39 Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син, 40 и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни. 41 Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля. 42 Димитрий прати да кажат на Ионатана: „не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време. 43 Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски“. 44 И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане. 45 А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя. 46 Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат. 47 Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди 48 и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя. 49 И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват: 50 „прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града“. 51 Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка. 52 И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него. 53 Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби. 54 След това Трифон се върна, и с него – Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона. 55 Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен. 56 А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия. 57 Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: „предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели“. 58 И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока, 59 а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет. 60 Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест. 61 Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши. 62 Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск. 63 Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната, 64 и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната. 65 Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори. 66 Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража. 67 А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор. 68 И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна. 69 И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг, 70 и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, – началници на военните отреди. 71 Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли. 72 След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха. 73 Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха. 74 В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.