1Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;2и до спартанците и в други места прати писма за същото.3Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: „първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди“.4И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.5Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:6„първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци – поздрав.7Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.8Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.9Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, –10решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.11Ние непрестанно във всяко време – както в празници, тъй и в другите установени дни – си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.12Ние се радваме за вашата слава;13нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.14Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,15защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.16Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.17Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.18И вие добре ще направите да ни отговорите на тях“.19Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):20„Спартанският цар до първосвещеник Ония – поздрав.21Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.22Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.23Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това“.24Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,25и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.26Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.27Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.28Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.29Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.30И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.31Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведен, разби ги и взе плячката им.32После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.33А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,34защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, – и тури там стража, за да я пази.35Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,36да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града – тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.37Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.38А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.39В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,40но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.41Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.42Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,43и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.44После каза на Ионатана: „защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?45Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук“.46Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;47със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.48Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.49Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.50Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.51Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,52а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.53Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: „сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет“.