Филипяни 1

Библия, синодално издание

1 Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, – до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.3 Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас, (1 Сол 1:2)4 (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)5 именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,6 като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа, (Йн 6:29; 1 Сол 1:3)7 както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.8 Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.9 И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,10 за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, (1 Сол 5:23)11 изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия. (Мт 5:16; Йн 15:8)12 Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за поголям успех на благовестието,13 тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, (Д А 21:11)14 и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. (Еф 3:13)15 Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други – от добро разположение. (2 Кор 2:17)16 Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;17 другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.18 Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,19 защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,20 според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт.21 Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. (Гал 2:20)22 Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.23 Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; (2 Кор 5:8)24 но да оставам в плътта е потребно за вас.25 И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,26 та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. (2 Кор 1:14; Фил 2:16)27 Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра, (Еф 4:1; Кол 1:10; 1 Сол 2:12)28 и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам – за спасение. И това е от Бога, (Лк 12:4)29 защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, (Д А 5:41)30 като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене. (1 Сол 2:2)

Филипяни 1

Верен

1 Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите:2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,4 винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден досега,6 като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос[1].7 И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието.8 Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос.9 И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране,10 за да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за Деня на Христос[2],11 изпълнени с плода на правдата, който е чрез Иисус Христос, за слава и хвала на Бога.12 А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието,13 така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други;14 и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.15 Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля.16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието,17 но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови.18 Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам.19 Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Иисус Христос20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт.21 Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка.22 Но ако живея в плътта, това означава плод от моя труд. И не зная какво да избера,23 защото съм притиснат между двете; понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре,24 но да остана в плътта е по-нужно за вас.25 И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашето напредване и радост във вярата,26 така че вашата похвала в Иисус Христос да бъде още по-изобилна чрез мен, когато дойда пак при вас.27 Само се дръжте достойно за Христовото благовестие, така че – независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас – да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието,28 и че в нищо не се плашите от противниците; което за тях е доказателство за тяхната гибел, а за вас – за спасение, и то от Бога.29 Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него,30 като имате същата борба, която сте видели в мен и сега чувате за мен.