Филипяни 2

Библия, синодално издание

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, – (Кол 3:12)2 направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; (Рим 15:5; Фил 3:16)3 нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си. (Лк 14:11; Рим 12:10)4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите. (1 Кор 10:24)5 Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, (Мт 11:29)6 Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; (2 Кор 4:4; Кол 1:15)7 но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, (Пс 21:7; Ис 49:6; Мт 20:28)8 смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. (Мт 26:39; Евр 2:17)9 Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, (Мт 28:18; Евр 1:4)10 та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, (Ис 45:23; Рим 14:11; Отк 5:14)11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. (Йн 13:13; 1 Кор 8:6)12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,13 защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. (2 Кор 3:5; Евр 13:21)14 Всичко вършете без ропот и съмнение, (1 Пет 4:9)15 за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, (Пр 4:18; Мт 5:14)16 имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих. (Фил 4:1)17 Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви; (2 Тим 4:6)18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.19 А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом. (Д А 16:1)20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,21 защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото; (1 Кор 10:24)22 а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването. (Д А 16:2)23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.29 Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, (1 Сол 5:12)30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Филипяни 2

Верен

1 И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,2 направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.4 Не гледайте всеки за своето, а всеки и за чуждото[1].5 Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;6 който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,7 а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.9 Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;10 така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,13 защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.14 Вършете всичко без ропот и без съмнение,15 за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,16 като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.17 Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.18 Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.19 А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.20 Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.21 Понеже всички търсят своето си[2], а не онова, което е на Иисус Христос.22 А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.23 Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.24 Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.25 Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,26 понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.27 И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.28 Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.29 И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,30 понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.