1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; (Мк 4:2; Лк 8:4)4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.9Който има уши да слуша, нека слуша!10И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?11А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;12защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)13затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;14и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; (Ис 6:9; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:8)15защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.16Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; (Лк 10:23)17защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. (1 Пет 1:10)18Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: (Мк 4:15; Лк 8:11)19при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.20А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,21ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.22А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.23Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.24Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;25и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;26а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.27И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?28А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?29Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;30оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.31Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, (Мк 4:30; Лк 13:18)32което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.33Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. (Лк 13:20)34Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, (Мк 4:33)35за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“. (Пс 48:4; Пс 77:2)36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.37А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;38нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;39врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. (Йоил 3:13; Отк 14:15)40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:41ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;43тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша! (Прем 10:7)44Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.45Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,46и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.47Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,48която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.49Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,50и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.51И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!52А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.53И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? (Мк 6:1; Лк 4:16)55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? (Йн 6:42)56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. (Мк 6:4; Лк 4:24; Йн 4:44)58И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Матей 13
Верен
1В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.2И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една лодка, а цялото множество стоеше на брега.3И им говореше много с притчист. 34;, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;4и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,6а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.8А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.9Който има уши (да слуша), нека слуша.10Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?11А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.12Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.14В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.15Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.18И така, вие чуйте притчата за сеяча.19При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.20А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;21корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада[1].22А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден.23А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;25но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.26И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.27А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?28Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?29А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.30Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.31Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си.32То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.33Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.34Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говорешест. 3;,35за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“36Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.37А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;38нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;39неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.40И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.41Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни[2] и онези, които вършат беззаконие;42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби[3].43Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.44Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.45Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,46и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;48и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.49Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,50и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби[4].51(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).52А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.53Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.54И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?55Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?56И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?57И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.58И не извърши там много чудеса поради неверието им.