Матей 14

Библия, синодално издание

1 В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса (Мк 6:14; Лк 9:7)2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.3 Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, (Мк 6:17; Лк 3:19)4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;7 затова той с клетва и обеща да даде, каквото и да поиска.8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат.10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.13 Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. (Мк 6:32; Лк 9:10)14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.17 А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. (Мк 6:38; Лк 9:13; Йн 6:9)18 Той рече: донесете Ми ги тука.19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.23 И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. (Мк 6:46; Йн 6:15)24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!34 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. (Мк 6:53)35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

Матей 14

Верен

1 А в онова време четверовластникът[1] Ирод чу слуха за Иисус2 и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.3 Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.5 И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.6 А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.7 Затова той с клетва ѝ обеща да ѝ даде каквото и да му поиска.8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.9 Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде;10 и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.13 Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с лодка на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.16 А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.18 А Той каза: Донесете ги тук при Мен.19 Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.22 Веднага след това Иисус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.23 И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.24 А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.25 А в четвъртата стража на нощта[2] Той дойде към тях, като вървеше по езерото.26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.27 А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.28 А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.29 А Той каза: Ела. И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.30 Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!31 И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна.33 А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.35 И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.