1През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя.2Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.3И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.4Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:4; Йн 7:42)5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.6А когато бяха те там, дойде и време да роди;7и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. (Мт 2:1)8В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.9И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.10И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;11защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;12и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.13И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:14слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Ис 2:4; Ис 44:23; Ис 49:13; Ис 57:19; Мих 4:3; Лк 19:38; Рим 5:1)15Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.16И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.17А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.18И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.19А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.21Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата. (Бит 17:12; Лев 12:3; Мт 1:21)22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; (Изх 13:2; Изх 13:12; Изх 22:29; Изх 34:19; Чис 8:16)24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. (Лев 12:6; Лев 12:8)25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. (Лк 24:21)26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,28той Го прегърна, благослови Бога и рече:29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;30защото очите ми видяха Твоето спасение, (Бит 49:18; 1 Цар 2:1; Пс 97:3; Ис 52:10)31що си приготвил пред лицето на всички народи, –32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Ис 9:2; Ис 42:6; Ис 60:3; Д А 13:47)33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – (Ис 8:14; Мт 21:44; Рим 9:32; 1 Пет 2:7)35и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. (Йн 19:25)36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. (1 Тим 5:5)38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. (Лк 2:52)41Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. (Изх 23:17; Изх 34:23)42И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;43а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.44Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;45и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.46Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;47всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 4:32; Йн 7:15)48И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.49Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? (Мал 3:1)50Но те не разбраха казаните от Него думи. (Лк 9:45)51Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.52Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците. (Лк 2:40)
Лука 2
Верен
1А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.2Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.4Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,5и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.6И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди.7И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.8А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.9И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.10Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.11Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.12И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.13И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:14Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.16И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.17И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.18И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.19А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.20И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.21И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.22А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,23както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,24и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.25А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил[1], и Светият Дух беше на него.26На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.27И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,28той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:29Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.30Защото видяха очите ми спасението,31което си приготвил пред лицето на всички народи;32светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.34И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори.35Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.36Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,37а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.38И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим[2].39И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.40А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него[3].41И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.42А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.43Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.45И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.47И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.48И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.49А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?50А те не разбраха думата, която им каза.51И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си[4].52И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората[5].