1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1)2ала намериха камъка отвален от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.5И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, (Мт 17:22)7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. (Мк 9:31; Лк 9:22)8И спомниха си думите Му.9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. (Йн 20:6)13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, (Мк 16:12)14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 3:2; Йн 6:14; Д А 2:22)20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; (Лк 2:25; Д А 26:6)22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 49:10; Чис 21:9; Пс 21:7; Пс 21:14; Пс 68:10; Ис 50:6; Ис 53:3)26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? (Пс 15:5; Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:24; Мих 7:20)27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! (Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 13:31; 1 Кор 15:5)37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.40И като рече това, показа им ръцете и нозете.41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.43И като взе, яде пред тях.44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. (Мт 16:21)45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, (Йн 5:39)46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 53:4; Лк 24:27)47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;48а вие сте свидетели за това;49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. (Йн 14:16; Йн 15:26; Д А 1:4; Д А 1:8)50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. (Мк 16:19; Д А 1:9)52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.