1Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: (Мт 18:6; Мк 9:42)2за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.3Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му; (Лев 19:17; Мт 18:15; Як 5:19)4и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.5И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.6А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала. (Мт 17:20; Мт 21:21; Мк 11:23)7Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;8няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?9Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.10Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим. (Йов 22:3; Йов 35:7; 1 Кор 9:16)11Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея. (Йн 4:4)12И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (Лев 13:46)13и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!14Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. (Лев 14:2; Мт 8:4; Мк 1:44; Лк 5:14)15А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,16и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.17Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?19И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.20А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,21и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.22И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;23и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете; (Мт 24:23; Мк 13:21)24понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.25Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31)26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: (Бит 7:7; Мт 24:37; 1 Пет 3:20)27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; (Бит 19:14; Бит 19:24)29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.32Спомняйте си Лотовата жена. (Бит 19:26; Прем 10:7)33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. (Мт 10:39; Мк 8:35; Лк 9:24; Йн 12:25)34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; (Мт 24:41)36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите. (Мт 24:28)
Лука 17
Верен
1И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!2По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни[1] един от тези малките.3Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.4И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.5И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра.6А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша.7А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш?8Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това?9Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.)10Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.11И при пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея.12И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч,13извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас!14И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха.15А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога,16и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин.17А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?18Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?19И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели[2].20А когато беше попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва;21нито ще кажат: Ето, тук или там – защото, ето, Божието царство е сред вас.22И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.23И като ви кажат: Ето, тук или там – да не отидете, нито да тичате след тях.24Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.25Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.26И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син:27ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега; и дойде потопът и ги погуби всички.28Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха;29но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички.30Така ще бъде и в деня, когато ще се яви Човешкият Син.31В онзи ден, който се намери на покрива на къщата, а вещите му са вкъщи, да не слиза да ги взима; и който е на полето, той също да не се обръща назад.32Помнете жената на Лот.33Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.34Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.35Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави.36(Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.)37Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.