1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища. (Мт 6:19; Мт 19:21)10Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. (Мт 25:21)11И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?13Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. (Мт 6:24)14Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха. (1 Тим 6:10)15Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога. (1 Цар 16:7; Ер 11:20)16Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него. (Мт 11:12)17Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне. (Ис 40:8)18Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува. (Вт 24:1; Мт 19:9)19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; (Йов 21:7; Йов 21:13)26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. (Йн 5:39; Йн 5:45)30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Лука 16
Верен
1Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му.2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник.3Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.5И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?6А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.7После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.8И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.9И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден.11И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?13Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.14Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.15А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога.16Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне.18Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.19Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,21като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му.22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно[1]. Умря и богаташът и беше погребан.23И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.25Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.27А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;28защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение.29Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.30А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.31Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.