1Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, (Рим 12:12; Еф 6:18; 1 Сол 5:17)2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? (Пс 9:19; Лк 11:9; Отк 6:10)8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?9Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: (Лк 16:15)10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: (Ис 58:3; Отк 3:17)12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Йов 22:29; Пр 29:23; Мт 23:12; Лк 14:11)15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. (Мт 19:13; Мк 10:13)16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. (Мт 18:3; Мт 19:14; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2)17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? (Мт 19:16; Мк 10:17)19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. (Изх 20:12; Вт 5:17)21А той рече: всичко това съм опазил от младини.22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. (1 Тим 6:18)23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! (Пр 11:28; Мт 19:23; Мк 10:23; 1 Тим 6:9)25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. (Мт 19:27; Мк 10:28)29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.31И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците: (Пс 21:7; Мт 20:18; Мк 10:33)32понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, (Ис 53:7)33ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.34Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; (Мт 20:29; Мк 10:46)36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?37Обадиха му, че Иисус Назорей минава.38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Лука 18
Верен
1Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:2В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.3В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!4Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,5пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.6И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!7А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?8Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?9Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:10Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.11Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.12Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.13А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.14Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.15Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.16Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.17Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.18И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?19А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.20Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“21А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.22Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.23А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.24И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.26А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?27А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.28А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.29А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,30и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.31И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,32защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,33и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.34Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.35А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.36И като чу, че минава народ, попита какво е това.37И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.38Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!39А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!40И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:41Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.42Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели[1].43И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.