1Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник? (Йов 14:6)2Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,3тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.4Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори. (Вт 28:67)5Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва. (Йов 2:7)6Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда. (Йов 8:9; Пс 89:6; Ис 38:12)7Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.8Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, – а мен няма. (Пс 38:14)9Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, (Прем 2:1)10не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.11Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.12Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?13Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,14Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;15и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.16Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.17Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си, (Пс 8:5)18посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?19Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?20Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си? (Йов 9:29)21И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.
Йов 7
Верен
1Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?2Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,3така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.4Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.5Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.6Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.7Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.8Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.9Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.10Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.11Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.12Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?13Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –14тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,15така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.16Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета[1].17Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,18и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?19Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?20Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?21И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има[2].