Йов 8 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Отговори Вилдад Савхеец и рече: (Йов 18:1; Йов 25:1) 2 дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър! 3 Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата? (Вт 32:4; 2 Лет 19:7)

Вт 32:42 Лет 19:7

4 Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие. 5 Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя, (Йов 22:23) 6 и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда. 7 И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много. (Йов 42:10) 8 Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи; (Вт 4:32) 9 а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка. (Йов 14:2; Пс 143:4) 10 Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите: 11 никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода? 12 Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева. (Пс 128:6; Ер 17:6) 13 Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне; (Пс 111:10; Пр 10:28) 14 надеждата му е подкосена, и увереността му – мрежа паякова. 15 Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи. 16 Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му; 17 в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват. 18 Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало! 19 Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други. 20 Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците. (Пс 36:13) 21 Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание. 22 Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.

Верен

1 Тогава шуахецът Валдад отговори и каза: 2 Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър? 3 Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата? 4 Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им. 5 Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост, 6 ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище. 7 И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много. 8 Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им; 9 понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка. 10 Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си? 11 Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода? 12 Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева. 13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине, 14 увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина. 15 Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа. 16 Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му. 17 Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща. 18 Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал. 19 Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други. 20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите. 21 Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване, 22 онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече^[1]!