1Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови, (Бит 14:18)2комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,3без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.4Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.5Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла. (Чис 18:21; Вт 18:1; И Н 14:4)6Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията. (Бит 12:2; Бит 14:20)7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? (Гал 2:21; Евр 8:7)12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. (Бит 49:8; Мт 2:6; Отк 5:5)15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.17Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“. (Пс 109:4; Евр 5:6)18А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, (Ис 1:11; Рим 8:3; Гал 4:9)19защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. (Йн 1:17; Д А 13:39; Рим 5:2)20И доколкото това ставаше не без клетва21(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“), (Пс 109:4)22дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. (Евр 8:6)23Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;24а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.25Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях. (Рим 8:34; 1 Тим 2:5; 1 Йн 1:2)26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, (Изх 28:38; Лк 1:35; 1 Пет 2:22)27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. (Лев 16:11)28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен. (Евр 7:20)
Евреи 7
Верен
1Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;2на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;3без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.4Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячкатаст. 2;.5И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;6той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам[1] и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.7А безспорно по-долният се благославя от по-горния.8И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от този, за когото се свидетелства, че живее.9И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,10защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.11И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?12Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.13Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.14Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.15Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,16който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;17защото се свидетелства: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“18Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –19понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.20И както това не е станало без заклеване –21защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: „Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –22така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.23При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,24а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.25Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.26Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;27който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.28Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.