Евреи 8

Библия, синодално издание

1 А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, (Евр 1:3; Евр 3:1; Евр 4:14; Евр 7:26)2 и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек. (Евр 10:21)3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе. (Еф 5:2)4 Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона5 и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“. (Изх 25:40; Д А 7:44; Кол 2:17; Евр 10:1)6 А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания. (Евр 7:16; Евр 9:13)7 Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.8 Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – (Ер 31:31; Ер 32:37; Рим 11:27; Евр 10:16)9 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, – защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.10 Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. (Ер 24:7; Ер 32:38; Ез 11:20; Зах 8:8; 2 Кор 6:16)11 И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, (Ис 54:13; 1 Йн 2:27)12 понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. (Ер 31:31; Евр 10:17)13 Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Евреи 8

Верен

1 Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата,2 Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек.3 Защото всеки първосвещеник се поставя, за да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и този Първосвещеник да има също да принася нещо.4 Понеже, ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона,5 които служат на образа и сянката на небесните неща, както на Мойсей му беше наредено от Бога, когато щеше да направи скинията: „Внимавай, каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината.“6 Но служението, което Христос е получил, е толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Посредник, е по-добър, тъй като е узаконен въз основа на по-добри обещания.7 Защото, ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.8 Но като ги укорява, казва: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет:9 не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те не останаха в завета Ми и Аз не се погрижих повече за тях, казва Господ.10 Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.11 И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават – от малък до голям между тях.12 Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“13 А като каза „нов“ завет, Той обяви първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.