1И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство); (Вт 12:32)2не прибавяйте към това, което ви заповядвам, и не отбавяйте от него; пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам. (Вт 12:32; Пр 30:6)3Очите ви видяха (всичко), което Господ (Бог наш) стори с Ваал-Фегора; защото Господ, Бог твой, изтреби из средата ти всекиго, който бе последвал Ваал-Фегора; (Чис 25:4; И Н 22:17; Пс 105:28)4а вие, които сте се прилепили към Господа, вашия Бог, всички сте живи доднес.5Ето, научих ви на наредбите и законите, както ми заповяда Господ, Бог мой, за да постъпвате тъй в земята, в която влизате, за да я завладеете.6И тъй, пазете и изпълнявайте ги, защото в това е вашата мъдрост и вашият разум пред очите на народите, които, като чуят за всички тия наредби, ще кажат: само тоя велик народ е мъдър и разумен народ.7Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем? (Вт 26:19; Пс 144:15; Пс 146:9)8И има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, както целият тоя закон, който ви предлагам днес? (3 Цар 2:3; Пс 118:29)9Само пази се и грижливо варди душата си, за да не забравиш делата, що ги видяха твоите очи, и те да не излизат от сърцето ти през всички дни на твоя живот, и обади за тях на синовете си и на внуците си, – (Вт 11:19; Пс 76:12; Пс 104:5)10за оня ден, когато ти стоеше пред Господа, твоя Бог, при Хорив, (в деня на събранието,) и когато ми каза Господ: събери при Мене народа, и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене през всички дни на своя земен живот и ще научат синовете си.11Вие се приближихте и се спряхте под планината, а планината гореше в огън до самите небеса; и имаше тъмнина, облак и мрак. (Изх 19:18)12И Господ ви говори (на планината) изсред огъня; гласа на думите (Му) чухте, но образ не видяхте, а чухте само глас. (Неем 9:13; Йн 1:18)13И Той ви яви завета Си, който ви заповяда да изпълнявате, десетословието, и го написа на две каменни скрижали. (Изх 20:1; 2 Кор 3:3)14Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете.15Дръжте твърдо в душите си, че вие не видяхте никакъв образ в оня ден, когато Господ ви говори на (планина) Хорив изсред огъня, (И Н 23:11; Ер 17:21)16да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена, (Изх 20:4)17лик на някой добитък, който е на земята, лик на някоя птица крилата, която хвърка под небесата, (Рим 1:23)18лик на някой (гад), който пълзи по земята, лик на някоя риба, която е във водите по-долу от земята;19и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе. (Вт 17:3; Ер 10:2; Мт 5:45)20А вас Господ (Бог) взе и ви изведе из желязната пещ, из Египет, та да бъдете народ за Негов дял, както е това днес. (Сир 17:13)21И Господ (Бог) се разгневи на мене заради вас и се закле, че няма да премина Иордан и няма да вляза в оная хубава земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял. (Чис 20:12; Вт 1:37; Вт 3:27; Вт 34:4)22Аз ще умра в тая земя, без да премина Иордан, а вие ще преминете и ще завладеете оная хубава земя. (Вт 34:4)23Гледайте, да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да си не правите кумири, които да изобразяват нещо, както ти заповяда Господ, Бог твой; (Прем 1:12)24понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител. (Евр 12:29)25Ако пък ти се родят синове и внуци, и, като поживеете дълго на земята, се развратите и направите дялан образ, който да изобразява нещо, и направите това зло пред очите на Господа, вашия Бог, и Го разгневите,26то призовавам днес вам за свидетели небето и земята, че скоро ще изгубите оная земя, която отивате да наследите отвъд Иордан; няма да останете в нея задълго, а ще загинете. (Вт 30:19; Вт 31:28; Вт 32:1)27И ще ви разпилее Господ по (всички) народи, и ще останете малко на брой между народите, при които Господ ще ви отведе; (Бит 34:30; Вт 28:64)28там ще служите на (други) богове, които ръка човешка е направила от дърво и камък, които не виждат и не чуват, не ядат, и не помирисват. (Вт 28:36)29Но когато там потърсиш Господа, твоя Бог, ще (Го) намериш, ако Го търсиш от все сърце и душа. (Пс 114:4; Прем 1:2)30Кога изпаднеш в скръб, и кога всичко това с време те постигне, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му. (Лев 26:40)31Господ, Бог твой, е Бог (благ и) милосърден; Той не ще те остави, не ще те погуби и не ще забрави завета с твоите отци, който им е с клетва утвърдил. (Пс 102:8; Ис 11:12)32Защото, разпитай за предишните времена, които са били преди тебе, от оня ден, когато Бог сътвори човека на земята, и от единия край на небето до другия: бивало ли е нещо такова, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?33чувал ли е (някой) народ гласа на (живия) Бог, Който да говори изсред огъня, както ти си чувал, и останал ли е жив? (Изх 19:18; Изх 20:1; Вт 5:23)34или опитвал ли се е някой бог да отиде и си вземе народ изсред дру г народ чрез порази, личби и чудеса, чрез война, и с яка ръка, с висока мишца и с големи ужаси, както направи за вас Господ, Бог ваш, в Египет пред твоите очи? (Изх 13:3; Изх 13:9; Вт 7:19; Вт 29:3)35На тебе е дадено да видиш това, за да знаеш, че само Господ (Бог твой) е Бог, (и) няма друг, освен Него. (Изх 19:16; Вт 32:39; 3 Цар 8:60)36От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа Своя велик огън, и ти слуша думите Му изсред огъня;37и понеже Той обикна твоите отци и избра (вас), потомството им след тях, то изведе те Сам с голямата Си сила из Египет, (Изх 13:3)38за да прогони отпреде ти народи поголеми и по-силни от тебе, да те въведе и да ти даде земята им в наследство, както това сега се види.39И тъй, знай сега и запечатай в сърцето си, че Господ (Бог твой) е Бог на небето горе и на земята долу, (и) няма друг (освен Него); (И Н 2:11)40и пази наредбите Му и заповедите Му, които ти сега заповядвам, за да бъде добре на теб и на твоите синове след теб и да останеш задълго в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава завинаги. (Вт 5:33; Вт 6:3)41Тогава Моисей отдели три града отсам Иордан, откъм изгрев-слънце, (Вт 19:2)42за да избягва там убиец, който неволно убие ближния си, без да му е бил враг нито вчера, нито завчера, и, като избяга в един от тия градове, да остане жив:43Бецер в пустинята, на равнината в коляното Рувимово, и Рамот в Галаад, в коляното Гадово, и Голан във Васан, в коляното Манасиево. (И Н 20:8)44Това е законът, който Моисей предложи на синовете Израилеви;45това са заповедите, наредбите и законите, които Моисей изрече на синовете Израилеви (в пустинята), след като бяха излезли из Египет,46отсам Иордан, в долината срещу Бет-Фегор, в земята на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и когото Моисей разби със синовете Израилеви, след като бяха излезли из Египет. (Чис 21:24; Вт 1:4; Вт 3:29)47Тогава те завладяха неговата земя и земята на васанския цар Ога, двамата аморейски царе, която е отсам Иордан, откъм изгрев-слънце, (Чис 21:24; Чис 21:33; Вт 29:7)48от Ароер, на брега на поток Арнон, до планина Сион, тя е и Ермон, (Чис 34:7; Вт 3:9)49и цялата равнина отсам Иордан към изток, до самото море на равнината при полите на Фасга.
Второзаконие 4
Верен
1И сега, Израилю, слушай наредбите и правилата, които ви уча да изпълнявате[1], за да живеете и да влезете, и да завладеете земята, която ви дава ГОСПОД, Бог на бащите ви.2Няма да прибавяте нищо към словото, което ви заповядвам, нито да отнемате от него, за да пазите заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, които ви заповядвам.3Очите ви видяха какво направи ГОСПОД заради Ваал-Фегор, защото ГОСПОД, вашият Бог, изтреби отсред вас всички мъже, които последваха Ваал-Фегор.4Но вие, които се привързахте към ГОСПОДА, вашия Бог, всички сте живи днес.5Ето, аз ви научих на наредби и правила, както ГОСПОД, моят Бог, ми заповяда, за да правите според тях в земята[2], в която влизате, за да я притежавате.6Затова пазете ги и ги вършете, защото това е мъдростта ви и разумът ви пред очите на народите, които ще чуят всички тези наредби и ще кажат: Тази велика нация наистина е мъдър и разумен народ.7Защото коя е тази велика нация, на която боговете ѝ са така близо до нея, както е винаги ГОСПОД, нашият Бог, във всичко, за което Го призоваваме?8Или коя е тази велика нация, която има такива справедливи наредби и правила като целия този закон, който днес поставям пред вас?9Само внимавай на себе си и внимавай много за душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти видяха, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти. И ги предавай на синовете си и на синовете на синовете си.10Помни деня, в който застана пред ГОСПОДА, своя Бог, на Хорив, когато ГОСПОД ми каза: Събери Ми народа, за да му дам да чуе думите Ми, за да се научат да се боят от Мен през всичките дни, които живеят на земята, и за да научат синовете си[3].11И вие се приближихте и застанахте в подножието на планината, а планината гореше в огън до сърцето на небесата, тъмнина, облак и мрак.12И ГОСПОД ви говори отсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ, само глас[4].13Така Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите – десетте заповеди – и ги написа на две каменни плочи.14И по онова време ГОСПОД ми заповяда да ви науча на наредби и правила, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете.15Затова внимавайте много за душите сист. 9;, защото не видяхте никакъв образ в деня, когато ГОСПОД ви говори на Хорив отсред огъняст. 12;,16да не би да се покварите и да си направите издялан идол, подобие на някакъв образ, подобие на мъжко или на женско същество,17подобие на някакво животно, което е на земята, подобие на някаква крилата птица, която лети в небето,18подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някаква риба, която е във водата под земята.19И внимавай да не би, като повдигнеш очите си към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно войнство, да се подмамиш и да им се поклониш и да им послужиш – на тези, които ГОСПОД, твоят Бог, е разпределил на всичките народи под цялото небе.20А вас ГОСПОД взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ за Негово наследство, както е днес.21И ГОСПОД ми се разгневи заради вас и се закле, че няма да премина Йордан и няма да вляза в добрата земя, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство.22И аз ще умра в тази земя, няма да премина Йордан, а вие ще преминете и ще притежавате онази добра земя.23Внимавайте на себе си, да не забравите завета на ГОСПОДА, своя Бог, който Той сключи с вас, и да си направите издялан идол[5], подобие на каквото и да било, което ГОСПОД, твоят Бог, ти е забранил[6].24Защото ГОСПОД, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив.25Когато ти се родят синове и синове на синове и живеете много време в земята, и се покварите и си направите издялан идол[7], подобие на каквото и да било, и направите това зло в очите на ГОСПОДА, своя Бог, и Го разгневите,26аз викам небето и земята за свидетели против вас днес, че непременно ще загинете бързо от земята, към която преминавате Йордан, за да я притежавате; няма да продължите дните си в нея, а ще бъдете напълно унищожени.27И ГОСПОД ще ви разпръсне между народите и ще останете малко на брой между народите, сред които ГОСПОД ще ви отведе.28И там ще служите на богове, дело на човешки ръце, дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито усещат миризма.29Но оттам ще потърсите ГОСПОДА, своя Бог, и ще Го намериш, ако Го потърсиш с цялото си сърце и с цялата си душа.30Когато си в беда и всичко това дойде върху теб, в бъдещите дни, ще се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, и ще послушаш гласа Му,31защото ГОСПОД, твоят Бог, е милостив Бог; Той няма да те остави и няма да те погуби, и няма да забрави завета с бащите ти, за който им се е заклел.32Защото попитай сега за миналите дни, които са били преди теб – от деня, когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия край на небето: Ставало ли е такова велико дело или чувало ли се е нещо подобно?33Чувал ли е някой народ Божия глас да говори отсред огъня, както ти чу, и да остане жив?34Или опитал ли се е някой бог да дойде, за да вземе за себе си народ отсред друг народ чрез изпитания, чрез знамения, чрез чудеса, чрез война, чрез могъща ръка, чрез издигната мишца и чрез големи ужаси, така, както ГОСПОД, вашият Бог, извърши за вас в Египет пред очите ти?35На теб бе показано това, за да познаеш, че ГОСПОД – Той е Бог и няма друг освен Него.36От небесата Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи; и на земята ти даде да видиш великия Му огън и ти чу думите Му отсред огъня[8].37И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и те изведе от Египет с присъствието Си чрез голямата Си сила,38като изгони отпред теб народи по-големи и по-силни от теб, за да те въведе и да ти даде земята им в наследство, както става днес.39Познай тогава днес и размисли в сърцето си, че ГОСПОД – Той е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг[9].40Затова да пазиш наредбите Му и заповедите Му[10], които днес ти заповядвам, за да бъдеш добре, и ти и синовете ти след теб, и за да продължиш дните си в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава завинаги.41Тогава Мойсей отдели три града отсам Йордан, към изгрев слънце,42за да прибягва там убиецът, който убие ближния си неволно, без да го е мразил преди това, и като прибегне в един от тези градове, да живее:43Восор в пустинята, в равнинната земя за рувимците, Рамот в Галаад за гадците и Голан във Васан за манасийците.44А това е законът, който Мойсей постави пред израилевите синове.45Това са свидетелствата, наредбите и правилата, които Мойсей изговори на израилевите синове, когато излязоха от Египет,46отсам Йордан, в долината, срещу Вет-Фегор, в земята на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, когото Мойсей и израилевите синове победиха, когато излязоха от Египет.47И те завзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан към изгрев слънце,48от Ароир, който е на брега на реката Арнон, чак до планината Сион, която е Ермон,49и цялата равнина отсам Йордан, на изток, до морето на равнината, под склоновете на Фасга.