1Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион. (2 Лет 5:2)2И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец. (Лев 23:34; Вт 16:13; 2 Лет 7:9)3Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега (Чис 4:15)4и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити. (2 Лет 5:5)5А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им. (2 Лет 5:6)6Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите. (Изх 25:18; 2 Лет 5:7)7Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.8Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и до днес.9В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя. (Вт 10:5; Евр 9:4)10Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен. (Изх 40:34)11И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен. (Изх 16:10)12Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла; (2 Лет 6:1)13съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.14И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни цялото събрание израилтяни стоеше – (2 Лет 6:3)15и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:16от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля. (4 Цар 21:4; 2 Лет 6:5)17Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев; (2 Цар 7:2)18но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;19обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, – той ще съгради храм на името Ми. (2 Цар 7:5)20И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев; (2 Цар 7:12)21и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето (2 Лет 6:12; 2 Мак 2:8)23и рече: Господи, Боже Израилев! Няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.24Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си. (2 Лет 6:15)25И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:16)26И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща! (2 Цар 7:28)27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); (2 Лет 6:18; Ис 66:1; Ер 23:24)28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. (Вт 12:11; 3 Цар 9:3; 4 Цар 21:4)30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.31Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм, (2 Лет 6:22)32тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му. (Вт 25:1; 2 Лет 6:23; Ез 9:10)33Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, – (2 Лет 6:24)34чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.35Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, – (Вт 11:7; 2 Лет 6:26)36чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие. (2 Лет 6:27; Пс 85:11; Пр 9:6)37Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, – (Лев 26:16)38при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,39чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове; (1 Цар 16:7; 2 Лет 6:30; Пс 7:10)40за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.41Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, – (Вт 3:24; 2 Лет 6:32; Д А 8:27)42защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, – дойде и се помоли в тоя храм,43чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име. (Ис 56:7; Мт 21:13)44Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име, (2 Лет 6:34)45тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно. (2 Лет 6:35)46Кога съгрешат пред Тебе, – защото няма човек, който да не греши, – и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка; (Пр 20:9; Екл 7:20; 1 Йн 1:8)47и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: „съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме“;48и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, – (Вт 30:2; 2 Лет 6:37; Ез 8:16)49тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;50и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях: (Неем 2:2; Пр 16:7; Ер 42:12)51защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ. (Вт 4:20)52Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават, (2 Лет 6:40; Пс 120:4)53защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи! (Изх 19:5)54След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето. (2 Лет 7:1)55И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:56благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея; (Вт 12:10; И Н 21:45; И Н 23:14)57нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща, (Пс 9:11)58скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни. (Пс 118:29; Пс 140:4)59И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден, (Пс 147:8)60та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него. (Ис 41:4; Ис 43:10; Ер 3:23)61Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.62Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу. (2 Лет 7:4)63Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу. (2 Лет 7:5)64В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви. (2 Лет 4:1; 2 Лет 7:7)65Така Соломон прави празник, и цял Израил с него – събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена. (Лев 23:34; Чис 34:5; Чис 34:8; 2 Лет 7:8)66В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля. (2 Лет 7:10)