1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, (Рим 6:12; Еф 4:22; Кол 3:8; 1 Пет 2:1)2имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. (Лк 23:46; Фил 2:8)3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. (Лк 2:34; Д А 28:22; Гал 6:9)4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв (1 Кор 10:13)5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. (Отк 3:19)6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“. (Йов 5:17; Пс 93:5; Пр 3:11)7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? (Чис 16:22; Йов 12:10; Екл 12:7; Зах 12:1)10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост. (Мт 7:11; Тит 2:12)11Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.12Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“ (Ис 35:3)13и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.14Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, (Рим 12:18; 2 Кор 7:1; 1 Сол 4:3)15като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина; (Вт 29:18; Гал 5:9; 2 Тим 2:17)16да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си. (Бит 25:33; 1 Кор 6:15)17Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи. (Бит 27:34)18Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря, (Изх 19:12)19и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече, (Изх 20:19)20защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“. (Изх 19:13)21И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“. (Вт 33:2; Пс 67:8)22Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, (Гал 4:26; Отк 3:12)23към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, (Ер 31:9; Лк 10:20; Отк 13:8)24и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата. (Бит 4:10; 1 Тим 2:15)25Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата, (Евр 1:2; Евр 3:17)26Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“. (Изх 19:18; Аг 2:6)27Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото. (Пс 101:8; Мт 24:35)28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, (Лк 1:33)29защото нашият Бог е огън, който изтребя. (Чис 11:1; Вт 4:24; Пс 49:3)