1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! (Евр 11:17)2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа.3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире[1]; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, (Пс 104:9; Лк 1:73; Евр 6:13; 1 Мак 2:52; Сир 44:21)17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми. (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 26:4; Пс 71:17; Д А 3:25; Гал 3:8; Гал 3:16; Сир 44:22)19И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.20След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:21Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,22Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;23от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;24и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.
Битие 22
Верен
1След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.2И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!3И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.4На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото.5Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.6И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.7Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?8И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.10И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.11Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.12И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син.13Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си.14И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвидиЙахве-ире. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.15Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:16В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.18В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.19И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.20А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.23А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.24И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.