Битие 21

Библия, синодално издание

1 И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил. (Бит 17:19; Бит 18:10; Евр 11:11)2 Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог; (Гал 4:22)3 и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; (Мт 1:2)4 и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог. (Бит 17:10; Д А 7:8)5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака),10 и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака. (Гал 4:30)11 Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила). (Бит 17:18)12 Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; (Рим 9:7; Евр 11:18)13 и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе. (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 25:16)14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;18 стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ. (Бит 17:20)19 И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.21 Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя. (Бит 14:6)22 И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш; (Бит 20:2)23 а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост. (Бит 26:11)24 И рече Авраам: заклевам се,25 Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги. (Бит 26:15; Бит 26:18)26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.31 Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха, (Бит 26:33; И Н 15:28; И Н 19:2)32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.33 И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог. (Бит 13:4; Ис 57:15)34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.

Битие 21

Верен

1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.24 И Авраам каза: Заклевам се.25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.31 Затова той нарече онова място Вирсавее[1], защото там двамата се заклеха.32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог[2].34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.