1С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?2Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?3Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?4Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?5Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,6нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.7Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,8тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.9Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,10тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея –11защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;12защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове.13Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,14какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?15Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?16Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,17или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло –18но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си –19ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,20ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,21ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;22то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!23Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.24Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! –25ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,26ако съм гледал слънцетобукв.: светлината, когато свети, или луната, ходеща във блясък,27и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми[1];28това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.29Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –30дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!31Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?32Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.33Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,34понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –35о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?36Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,37бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.38Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат,39ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ;40тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.