1Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.2Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Богаст. 1;.3Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.4А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.5И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.6И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная.7Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.8Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.9Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.10Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.11Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.12Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.13Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.14Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.15Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.16А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?17И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,18защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.19Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.20Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.21Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская –22защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.