8Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.
8И така, братя, мислете само за това, което е истинно, което е достойно, което е справедливо, което е чисто, което е достойно за обич, което е добро, за това, което е добродетел, което е похвално[1].
8Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. (Мт 5:16; Рим 13:13; 1 Сол 5:22)
8Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете. (Мт 5:16; Рим 13:13)